Веда Корект - Агенция за недвижими имоти
+359 2 952 63 33

София

Информация

София е столицата и най-големият град в България. Тя е 15-ят по големина град в Европейския съюз, с население 1 286 383 души, което представлява 16,4% от населението на България. Разположена е в централната част на Западна България, в Софийската котловина, и е заобиколена от планини: Витоша на юг, Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ѝ площ е 492 km², а надморската ѝ височина е между 500 и 699 m. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и нейните притоци: Перловска и Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори. Климатът на София е умерено континентален.
Интернет сайт:
http://www.sofia.bg
София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.

София носи името на късно античната катедрала на града „Света София“. Тъй като светата мъченица София е майка на Вяра, Надежда и Любов, празникът на светиците, 17 септември, е приет за Ден на София; чества се и 4 януари, когато през 1878 г. руските войски освобождават града от турско управление.

София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от Учредителното събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.
Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.

Наименование

Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис (Σερδών πόλις), гърцизирано име, латинизирано в civitas Serdensium. То означава „град на сердите“, тракийската народностна група, обитавала областта в Класическата Античност.

Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика („сердийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на Сердика. И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат на монети, сечени в града през римската епоха.
Първият общински печат на Средец след Освобождението.

Вероятно след присъединяването на града към България в началото на 9 век се появява и името Средец. То изглежда е неточна славянска транскрипция на Сердика, като в същото време отразява и значението „среда“, от централното разположение на града в Софийското поле, както и възможното значение на среден/централен град на сердите.

В гръцки източници от този период се използва и името Триадица. Произходът му не е изяснен, като е възможно то да е неточна транскрипция на Средец (първата гласна в Средец е ят и името може да се произнася и като Срядец). Възможно е също 'Триадица' да произлиза от названието 'Средица' (произнасяно в славянската езикова среда като 'Стредица/Стреадица') с изпуснато начално 'С' (като резултат от езиковото развитие Сердика-Средика/Стредика-Средица/Стредица или, алтернативно, Сердика-Сердица-Средица/Стредица). Друга предлагана възможност, която се отхвърля от повечето съвременни автори, е наименованието да идва от Света Троица (Αγία Τριάδα) по името на неизвестна днес църква в града.

През 14 век градът започва да се споменава и като София, от името на катедралната църква „Света София“, която, разположена на възвишение извън източната порта на стените, по това време доминира градския пейзаж.

Името София е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в кореспонденцията на дубровнишки търговци около 1350 г., както и във Витошката грамота на цар Иван Шишман от края на века. В тези документи областта и жителите продължават да се наричат и Средечки, а името Средец продължава да се използва спорадично до първите години след Освобождението.

След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец.

Местоположение

Историческият център на София е разположен непосредствено на юг от центъра на Софийското поле, една от Задбалканските котловини, разположена между Стара планина на североизток и планините Люлин, Витоша и Лозенска на югозапад. Съвременният град заема значителна част от Софийското поле, като е развит в по-голяма степен на югоизток и югозапад от историческия център, достигайки ниските части на Витоша, но най-североизточните му квартали – Сеславци и Кремиковци – са разположени на склоновете на Стара планина.

Землището на град София има площ 492 km², като освен урбанизирана територия обхваща и съседни земеделски и горски терени, включително значителна част от планината Витоша. То граничи със землищата на 3 града (Банкя, Бухово и Нови Искър) и 25 села (Бистрица, Бусманци, Владая, Волуяк, Герман, Горни Богров, Долни Богров, Долни Пасарел, Иваняне, Казичене, Клисура, Кокаляне, Кривина, Кубратово, Лозен, Локорско, Мало Бучино, Мировяне, Мрамор, Мърчаево, Негован, Огоя, Панчарево, Чепинци и Яна) от Столична община, 5 села (Големо Бучино, Дивотино, Кладница, Люлин, Чуйпетлово) от община Перник, 2 села (Гурмазово, Пожарево) от община Божурище и 1 село (Ябланица) от община Своге.

Пет планински прохода водят към града – Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Витиня. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море, и Близкия Изток. Благодарение на стратегическото местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е бил голям, оживен град, както и търговски, туристически и културен център. През нея протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални (15 находища с общ дебит на водите 130 l/s). През последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.

Отстои на 150 km от Пловдив, на 360 km от Бургас и на 430 km от Варна по автомобилни пътища.

Климат

София има умереноконтинентален климат със средна годишна температура от 10,6 °C.

Зимите в града са студени и снеговити. В най-студените зимни дни температурите могат да паднат до –15 °C или още по-ниско, най-вече през януари. Мъглата е характерно явление в началото на зимния сезон. През зимата в София има средно по 60 дни със снежна покривка.

Летата в София са топли и слънчеви. През лятото столицата остава малко по-хладна в сравнение с останалата част от страната, заради по-голямата си надморска височина. Въпреки това в най-горещите летни дни температурите могат да превишат 35 °C, най-често през юли и август.

Пролетта и есента в София са сравнително кратки с променливо и динамично време.

Средните годишни валежи са 581,8 mm, достигайки своя максимум в края на пролетта и началото на лятото, когато не са рядкост гръмотевичните бури.

Транспорт

Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт с изключение на водния.

София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари (Централна, Смирненски, София-Север, Илиянци, Подуене, Искър, Захарна фабрика, Горна Баня и спирки Надежда, „Обеля“ и „Бакърена фабрика“) със съответните локомотивни и вагонни депа. За периода м. януари – м. юли 2004 г. броят на пътниците, обслужени на Централна гара, е 2 323 844, което представлява 11,8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната. София е и седалище на Български държавни железници. Намиращата се в непосредствена близост Централна автогара София позволява на пътниците да бъдат обслужвани едновременно за страната и чужбина от 47 и 60 автобуса съответно.

Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три трансевропейски транспортни коридора – номера 4, 8 и 10. Основните входно-изходни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Задбалканските котловини), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. През периода 2000 – 2008 г. задръстването се влошава поради нарастване броя автомобили в столицата. За разлика от повечето европейски градове, центърът на София е широко дотъпен за автомобилен трафик за сметка на едва две пешеходни улици (бул. „Витоша“ и ул. „Пиротска“), които също се пресичат от автомобили. Дори централните площади на София „Александър Невски“ и „Батенберг“ не са пешеходни зони, а са превърнати в платени паркинги. Автомобили се движат и в Борисовата градина. През 2011 г. общината прави опити за частично ограничаване на трафика с въвеждането на платено паркиране в центъра чрез синя и зелена зона, но ефектът е символичен поради слабия контрол върху паркирането в паркове, троторари, градинки и т.н. Заради „проавтомобилната“ си ориентация София страда от замърсяване на въздуха и по данни на СЗО хронично поддържа опасни за населението нива на фините прахови частици. Далече под 1% от хората в София се придвижват с велосипед, а добри условия за каране на колело липсват дори на местата, където са изградени велосипедни алеи.

Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение. Започва да функционира през 1940-те, на много пъти е разширявано и доизграждано и пистите удължавани. Трафикът започва да расте бързо през следващите години след откриването. Това налага многократно увеличаване на капацитетните способности. Започва строеж на отделен терминал за вътрешните полети до Варна, Бургас, Русе, Горна Оряховица, Търговище, Видин и Силистра, а след това и на нова сграда за пристигащите пътници по международни линии. Пистата е ремонтирана няколко пъти, инсталирани са съвременни аеронавигационни съоръжения, за да е в унисон с новите изисквания на модерната реактивна гражданска авиация. През 1990-те старото летище вече не може да поеме увеличения трафик. През 2001 г. започва модернизация и строеж на втори терминал. През 2008 г. са обслужени общо 3 230 696 пътници, което представлява ръст от 17,6% спрямо 2007 г.

В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинският Център за градска мобилност. Към 2008 г. системата включва 97 автобусни, 16 трамвайни и 9 тролейбусни линии. Изцяло функционира първи метродиаметър на Софийското метро – от Обеля до Бизнес парк София и Летище София, а през 2012 г. на 31 август започна да функционира и Метродиаметър 2.

Софийското метро е първото и единствено засега метро в България. Влиза в експлоатация на 28 януари 1998 г. Поради тежката финансова криза през 1980-те и 1990-те неговият строеж е отлаган многократно. Неговото строителство е финансирано както от общинския, така и от националния бюджет, а също така и от европейски фондове.

Към 8 септември 2009 г. метрото има един диаметър и 14 на брой метростанции с обща дължина 17,9 km, а през 2012 вече разполага с 2 метродиаметъра и 27 станции и е с обща дължина 31 km. През 2012 г. на 31 август бе открита линия 2 на метрото с нови 11 метростанции, която свързва кварталите Обеля, Надежда и Триъгълника с Централна гара, пл. „Света Неделя“, НДК и Лозенец. През 2015 г. са пуснати в експлоатация и 2 продължения на линия 1 към Аерогара София с 4 метростанции и към Бизнес парк София с 3 метростанции, съответно на 2 април 2015 г. и 8 май 2015 г.

Трамваите започват да се движат в София от 1 януари 1901 г. По това време има само 6 маршрута с дължина 23 km.Днес общата дължина на трасето е 308 km. Съществуват 18 линии с общ брой на станциите 165. До откриването на първата нормалнорелсова линия през 1987 г. всички трамвайни линии в столицата са теснопътни с междурелсие 1009 mm. Само три линии са с нормалното за повечето европейски страни междурелсие от 1435 mm.

Тролейбусният транспорт в София започва да се развива след автобусния и трамвайния. Тролейбуси в София се движат от 14 февруари 1941 г.[49] Към средата на 2009 г. общата дължина на трасетата е 193 km, а броят на линиите е 9. Пътниците се превозват от 102 тролейбуса. От 1988 г. до 2009 г. гръбнакът на тролейбуния транспорт в София са унгарските съчленени тролейбуси Икарус 280 Т. През 2009 г. започва обновяване на тролейбусния парк с нископодови тролейбуси Skoda Solaris 26Tr и Skoda Solaris 27Tr, като през 2014 г. 90% от парка се състои от тролейбуси Škoda.

Автобусите се движат в София от 20 април 1935 г.. Общата дължина на всички линии е 2380 km с 94 линии. Маршрутите се обслужват от над 580 автобуса, които годишно превозват около 260 милиона пътници.

Автобусният транспорт заема най-голям дял от всички пътувания, извършени с масов градски транспорт. Голяма част от автобусния парк е силно амортизиран, което влияе изключително неблагоприятно върху екологичната обстановка в София и понижава комфорта на пътуване.

Още през 1950-те и 60-те години са разработвани планове за постепенно отпадане на градските автобусни линии (които в настоящия момент са 43) и замяната им с трамвайни и (където не е възможно изграждане на трамвайни линии) с тролейбусни линии, но поради липса на средства не са реализирани.

Транспортната система в града се допълва от 49 маршрутни линии (маршрутни таксита, „маршрутки“), както и над 15 хиляди таксита.